Фрактурите на олекранона представляват приблизително 10% от всички фрактури около лакътя [1].

Те варират по своята сложност от относително ясни напречни фрактури до натрошени и нестабилни конфигурации.

Както при други фрактури на ставите, целите на лечението, както е определено от групата AO, са възстановяване на ставната повърхност, постигане на абсолютна стабилност на фрактурата и започване на ранно активно движение и накрая възстановяване на функцията без болка.

Това е възможно само с ORIF (открито наместване и вътрешна фиксация).

Техниката на Weber и Vasey [4], е широко използвано в ORIF при фрактури на олекранона.

Плаките обикновено се прилагат към дорзалната повърхност на лакътната кост, тъй като това е страната на опън на олекранона.

Този доклад описва хетеротопичната осификация (HO) като усложнение, свързано с вътрешната фиксация на фрактура на проксималната улна.

Клиничен случай
35-годишна жена с доминираща дясна ръка с височинна травма, получава вътреставна,  фрактура на лявата проксимална лакътна кост. Както е показано на фигура 1, директните сили генерират раздробяване на централната част на проксималната част на лакътната кост, включително ставната повърхност на олекранона, а също и авулзии на короноидния израстък, включително разширението на ствола на лакътната кост. Трицепсът, заловен в задната трета на олекранона и проксималната лакътна кост размества олекранона,; m. brachialis (брахиалис), заловен в короноидния израстък на лакътната кост, създава сили на опън в лакътната става по време на флексия. Съгласно принципа на AO за лечение на фрактури на ставите, техниката ORIF (открита репозиция и вътрешна фиксация) с помощта на анатомична заключваща плака е извършено, без усложнения.

Хирургична техника

Извършена е фиксация чрез експониране на фрагменти под пряка видимост. Визуализацията на короноида може да бъде направена чрез мястото на фрактурата на отделените фрагменти на олекранона преди редукцията.
След редукция, за тези фрактура беше приложена задна заключваща плака, която беше оформена спрямо анатомичната форма на проксималната лакътна кост.
Короноидният процес беше фиксиран с 3 винта и следващите бикортикални винтове бяха поставени в заключващата плака.

Следоперативно поведение

Не са прилагани гипсови шини. Пациентът е започнал програма за ранна рехабилитация.
На следващия ден започват активни асистирани упражнения, включително сгъване на лакътя с помощта на гравитацията. На приблизително 8-та седмица след рентгенография бе установено костно срастване и нисък функционален резултат.
Впоследствие пациенът разви прогресивна контрактура на лакътната става.

На 16-та седмица след операцията функционалната дъга на лакътната става все още не е върната във функционален диапазон. Физическият преглед показа загуба от около 45° на екстензия, така че обхватът на движение (ROM) е измерен 45° до 100°. Ротацията на предмишницата е запазена. Рентгенографиите, направени на 6-ия месец, показват срастване на проксималната лакътна кост, както и дълбока хетеротопична осификация в трицепсния мускул точно над олекранона и отзад на олекраноновата ямка в трицепсния мускул (Фигура 3).

Краен резултат

Функционалният резултат след оперативно лечение чрез вътрешна фиксация на фрактура на олекранона обикновено е добър или отличен, независимо от използвания метод на фиксиране. Основното усложнение след вътрешна фиксация на фрактури на олекранона е свързано с дразнене и ограничени движения.

Загубата на движение обикновено се среща при пациенти, които обикновено имат дефицив от 10°-15° в екстензия. Повечето пациенти възстановяват функционален обхват на движение, често с малки загуби на екстензия.

Хетеротопната осификация (ХO), която е описана за първи път от Patin през 1962 г., е образуването на зряла ламелна кост. Нарича се още хетеротопична кост или ектопична остеогенеза (осификация и калцификация).
Най-честата причина за ХO е травма като и мускулно-скелетно нараняване или хирургична травма.
ХO причинява болка, подуване и обикновено е свързано с ограничен обхват на движение. Ето защо това е важен проблем в цялата ортопедична хирургия.
Съобщава се, че ХO се развива при приблизително 3% от пациентите с локално нараняване на лакътя.

Повечето изследователи съобщават, че най-честата причина за хетеротопична кост около лакътя е директна травма, но доколкото ни е известно, все още не е докладвано HO след ORIF на проксималната улна.

Така че сега докладваме случай на ХO, засягащ движението на лакътя след ORIF на фрактура на проксимална лакътна кост т.

В настоящия случай имахме усложнение на масивна ХO в рамките на трицепса директно над олекранона, където беше положена анатомичната заключваща плака, което доведе до изразена загуба на движение в лакътната става.

Внимателното боравене с тъканите по време на всяка хирургична процедура, особено около лакътя, също е от значение за минимизиране на всякакви травми и последващо възпаление. Но ролята на правилната хирургична техника при формирането на хетеротопична кост е трудна за количествено определяне, така че в литературата са обсъждани различни превантивни модалности на ХO.

Въпреки, че ранното движение и манипулация са от съществено значение за предотвратяване на контрактури и се съобщава, че подобряват обхвата на движение в лакътната става, те могат да доведат до образуване на хематоми и хетеротопна осификация в този случай.

Ключова дума: Усложнение при фрактура на проксимална лакътна кост